Категория: Ден 3

Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе

Драматичен театър ,,Сава Огнянов“ гр. Русе представи спектакъла на Анастасия Събева ,,Крали Марко – последната балканска легенда“ на третия ден от Международния театрален фестивал Друмеви театрални празници. 

Не за първи път чуваме легендата за Крали Марко. Тази обаче е разказана от Владимир Левчев и благодарение на интерпретацията на режисьора тя звучи малко по-различно. Акцент в сценичната версия е пародийният елемент и въпросът дали този образ може да се отдели от легендата, която ни е всеизвестна. 

Образът на Крали Марко се е променял много в преданията през годините до момента, в който предимно се възприема като типичен българин от Възраждането. Точно по този начин е обобщен образа в представлението на Анастасия Събева. Прибавяйки към това и диалекта, чрез който Тодор Лазаров умело пресъздава балканската легенда, образът придобива архетипа на Възрожденеца. Това приближава този образ към днешното самосъзнание на българина и го прави разбираем. В представлението откриваме някои препратки към съвременни или познати герои, което е опит да се създаде паралел между световете и да постави Крали Марко сред имена като Дон Кихот и Дон Корлеоне, които различаваме сред обобщените образи. Митичните създания като самодивите и вилите са помагащият и едновременно пречещият персонаж, който съпътства Крали Марко по пътя към изпълнението на предречената му съдба. 

Част от изразните средства на представлението е куклеността. Оживяването на природата и околната среда е начин да се подчертае магическия елемент. Чрез този похват спектакъла придобива много енергия и ритъм, който заедно с разнообразието в актьорската игра и комбинациите от образи не пуска вниманието на зрителя. В допълнение към това бих поставила и функционалната сценография, мултимедията и приглушеното осветление, които допълваха фантастичния елемент, а едновременно с това играта на актьорите приземяваше с експресивност и шеги.

Комбинацията от всички елементи на представлението освен, че забавлява публиката, представя и героят от легендите като част от обществото, като един от нас. Като човек, който въпреки магията и съдбовността, която съпътства живота му, все още не може да отговори на въпроса ,,Кой съм аз?“. Парадоксално е как целият балкански народ намира образът на Крали Марко за легендарен, но той самият не може да намери себе си. 

Драматично-куклен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна

Третият фестивален ден започна с представлението ,,Ботушът“ на Драматичен театър ,,Стоян Бъчваров“ – Варна. Режисьор е Стоян Радев Ге. К., а в актьорският състав са Константин Соколов, Николай Божков, Недялко Стефанов и Станислав Кондов. 

Това е второто заглавие в репертоара на Драматичен театър ,,Стоян Бъчваров“, което отваря раната останала от тези времена. Режисьор отново е Стоян Радев Ге. К., а заглавието е ,,Поразените“. С началото на представлението ,,Ботушът“ сякаш се връщаме в разказите на жените от ,,Поразените“, връщат се тъжните очи на Райна, Екатерина, Виктория и Александра и страшната картина от гробищата и погребаните в ямата тела. 

В ,,Ботушът“ обаче виждаме от първо лице изтезавания обущар Петър Алексиев (Константин Соколов), който изпада в това положение, единствено защото има смелостта да каже истината в очите на представител на държавната власт като Бачи Пеев (Николай Божков). Ботушите на княз Кирил, които Бачи е взел при неговата екзекуция, имат нужда от поправка, но младият обущар отказва да съдейства, защото твърди, че тези ботуши никога няма да му принадлежат. И е прав, но тази политическа система не е устроена така, че да е в полза на обикновения гражданин.

Историята на ,,Ботушът“ е завладяваща благодарение на документалния елемент и кръговия си сюжет. Текстът представя зверствата на тоталитаризма и им дава гласност, за да стигне до днешните поколения, за да се живее със съзнание за тези времена на репресии, изселване и масови убийства. В текста, чийто автор е Лило Петров, става съдбовен  обрат, който довежда до възможността за отмъщение за причинените зверства не само над обвинения за народен враг обущар, но и над неговото нищо неподозиращо семейство. В представлението това е една от последните сцени и е много силен момент. Момент, от който настръхвам дори и сега, пишейки за него. Поставени в една килия с насилника, измъчваният има избор да стане измъчващ. Той обаче започва да се моли. Отговорът на провокациите, които бившият държавен представител отправя към него с цел да получи заслужената отплата и сам да успокои съвестта си, е молитвата ,,Отче наш“. Това е стоически жест, който го поставя над обстоятелствата. До този момент всичко се е въртяло в кръг и посегателствата са застигали рано или късно всяко едно семейство. Проявата на смирение и връзката с Бога е символична проява за желанието да дойде края на този жесток период, който оставя дълбоки рани в много невинни животи. Насилието поражда насилие и този мирен жест е израз на идващата промяна, на противопоставянето с последиците от тоталитаризма в наши дни. Защото трябва да знаем какво е било и какво не трябва да допускаме да бъде.  

Ботушите стават символ на властта. Нещо като корона, само че опръскана с кръв и предвещаваща кой вероятно ще е следващият под прицела на властта. 

Актьорите от Драматичен театър ,,Стоян Бъчваров“ истински въплъщават себе си в обстоятелствата. Реалистичната игра, която предоставят помага на публиката да преживее ситуацията и да запечата картината от миналото за дълго време в съзнанието си.