Категория: Ден 6

„Под игото“, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна

Да четеш „Под игото“ е преживяване, през което всички сме минали още в ученическа възраст. За жалост това по-често буди асоциации с досада и отегчение, отколкото с гордост и патриотизъм. Спектакълът на Бина Харалампиева обаче може да наречем всичко друго, но не и отегчителен. Лишен от широкообхватния мащаб на изучаваното произведение, той представя един синтезиран на Вазовия роман. Модерната концепция на творбата не пренебрегва патриотичните подвизи, но ги превръща повече в обстоятелства на личните преживявания на героите. Като извежда на преден план социалните връзки между жителите на Бяла черква, сценичната адаптация хвърля светлина върху индивидуалните битки на всеки от тях. Борбата с общественото неодобрение води до това да възстанеш срещу собственото си малодушие. И да се опълчиш срещу робството на установения ред въпреки последствията да бъдеш отхвърлен от социума е темата, която режисьорката ни разкрива в този нов прочит на добре познатата творба.

Темата за неразбраните млади и принудителното покорство към социалните норми е актуална дори толкова десетилетия по-късно. Лишено от монотонност, представлението вълнува еднакво зрителите както в училищна, така и тези в пенсионна възраст. Турско сините стени на сценографията като в прегръдка са впримчили градчето. Цветът илюстрира поробеното ни минало, в чийто контекст персонажите ни разкриват своите чувства. Лутайки се измежду кръстовете на битови пейки, наредени подобно гробище по сцената, те се изправят пред смъртта с гордо вдигнати глави. Да бъдеш лоялен към идеалите си дори в тяхното падение и да останеш докрай дори когато всичко се обезсмисля е геройството, на което толкова години по-късно Краличът отново ни учи.

Музиката на Асен Аврамов подхранва емоционалната картина на представлението, което се разгръща и се променя с хода на действието. Функционалната сценография на Свила Величкова като жив змей се усуква и пренарежда нови и нови кьошета в малкия провинциален град. Разтваряйки своите улици пред нас, Бяла черква ни разкрива трагедията на своите жители.

Христина Джурова в ролята на Рада постига завършена цялост в изграждането на образа си. Тази училищна Албена, която обръща погледите на съгражданите си, сее раздор с нежността и красотата си. Обаче за разлика от разказа на Йовков тук висшите идеи взимат превес – дори ревността не е в състояние да откаже героите да влязат в боя и в смъртта заедно. Слагайки фокус на любовния триъгълник между Бойчо Огнянов (Богдан Бухалов) и Кандов (Недялко Стефанов), Бина Харалампиева ни напомня, че героите на България (макар и фикционални тук) не са просто бездушни идоли. Те са хора, които имат своите чисто човешки страни. Това напомняне, посредством драматизацията на Юрий Дичев, представя „Под игото“ в коренно различна светлина. Със смях, но без да превръща драмата във фарс и без да осмива висшите ценности, спектакълът държи зрителите вглъбени в историята, както никога досега училищният анализ на романа не е могъл.

Драматичен театър ,,Сава Огнянов“ – Русе

В последния ден от фестивала Друмеви театрални празници на камерна сцена Драматичен театър ,,Васил Друмев“ посрещна представлението ,,Духът на поета“. Режисьор е Ивайло Ненов, а текстът е от пиесата със същото заглавие на Стефан Цанев.

Актьорите от Драматичен театър ,,Сава Огнянов“, Русе Милен Димитров, Кадри Хабил и Борислав Апостолов влизат в образите на Стефан Стамболов, Захари Стоянов и телохранителят Гунчо. Чрез автентичната си игра, провокираха въпроси за съвестта, страха от миналото и отговорността към тези, които са дали живота си за честно бъдеще. Това е пиеса писана за времето през 1892 година, която поставя теми, актуални и днес за съвременната политика. Макар и не в очите, а чрез метафората на един сън, текстът цели да се обърне към онези, чиято съвест спи дълбоко в душите им, до момента, в който духът на някой „поет“ не започне да ги преследва.

Представлението минава под лъчите на много приглушена светлина, която заедно със отразителният черен под създава условната атмосфера, в която само едно видение е способно да ни отведе. Сцената е изчистена от излишни вещи. Виждаме само едно кресло, в което удобно се е настанил Министър – председателят Стамболов. Игралното пространство е обградено от стени, които крият тайни тунели и изходи. Всичко започва когато Гунчо съобщава на Стамболов, че на вратата го търси мъж, който твърди, че е този от корицата на читанката. В този момент в плах жест Гунчо я изважда от колана си и я насочва към публиката, която открива образът на Христо Ботев на нея.

 В нито един момент до края на представлението не се споменава името на мъжа, може би от страх. Когато Министър – председателят споделя за това на Захари Стоянов двамата решават да го заключат без дори да са се убедили, че наистина е той. Следват сцени, в които виждаме разклащането на едни от най-високостоящите мъже в държавата. Сцени на страх от отнемането на властта, на бягането от отговорност и злоупотребата с властта.  

Този сън се оказва предчувствие. Най-внушителната сцена от представлението е тази, в която решението да се отърват от завърналия се поет е взето и карат Гунчо да се закълне, че това няма да се разбере от никого. Веднага след клетвата става пълно тъмно и зад седналия на креслото Стамболов проблясва прожектор, който ясно, но за кратко показва две отрязани ръце да висят като прокоба над неговата глава, което е връзка с неговата истинска смърт. След това се буди и шокът идва след като установява, че този кошмар е бил просто сън, когато Гунчо отново влиза и показва читанката с думите, че на вратата го чака човека, който твърди, че е този от корицата.

,,Радваме се на гениите ако са умрели, ако са живи ще ги удушим“. Може би, защото когато силните ги няма слабите имат повече сила да живеят. 

Драматично-куклен театър „Васил Друмев“

Вербатим театър е сред новите популярни жанрове що опира до съвременните форми на сценичното изкуство. Близостта му с живия живот е водещ компонент, който приобщава публиката към подобни театрални прояви. Неда Соколовска е сред режисьорите на България, които успешно успяват да създадат подобни произведения, които докосват обществото и оставят следи в съзнанието на зрителя. Тя превръща публиката в част от спектакъла, като действието се развива сред зрителите, като дори може да има някакъв контакт между тях и действащите лица. Достъпни за масовата аудитория, някои нейни творби са дори неудобни за наблюдаване поради твърде реалистичния си подход.

„Без вода“ е поредица сцени, случващи се из централните пространства на град Шумен. Актуалната тема за проблемите с водата на града предизвиква смях сред наблюдателите. Някои от случайните минувачи дори се включват, мислейки, че ситуациите са реалистични. Колко голям всъщност е проблема с водата, колко са големи последствията от него за обществото? Сред интимни разговори на приятелки, изповеди на патриоти и наливане на вода от фонтана ателието на режисьорката навежда на мисълта за едни колкото битови, толкова и социални казуси.