„Болница накрай света“ – Драматично-куклен театър „Васил Друмев“
Пиесата на Христо Бойчев „Болница накрай света“ има своя дебют през сезон 2023/2024 г. На голяма сцена на шуменския Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ виждаме трагикомичната творба на автора, останал запомнен от публиката с екзистенциализма в творчеството си. Под режисурата на Дамян Тенев актьорите Илия Виделинов, Колю Стайков, Вилиана Димитрова, Светлин Иванов, Пламен Петков, Янислава Линкова, Димитрия Милушева, Александра Михайлова, Стефан Мараджиев и Калин Пачеръзки ни представят битката на малкия човек с големия свят. Проблемите на духа се срещат с проблемите на ежедневния живот, като неравната война помежду им се води в полето на глобалните събития. В унисон с военните действия край тях, героите водят битка със самите себе си, за да разберат кои са те, кои са били и какво ще бъдат. Под звука на военни самолети те разнищват съдбата си, променят самоличността си и извеждат наяве най-човешките си качества.
Илюзорната представа на индивида за собствените му слабости, предразсъдъци, достойнства и успехи се увенчава тук с короната на шута. През смях виждаме обликът на божественото да се отразява в огледалото на човешката душа. Трагикомичният спектакъл ни представя нов балкански почит на вечната класика на Антоан Екзюпери „Малкият принц“, преплетен с библейски мотиви и стереотипи от съвремието ни. Живата музика, също авторско дело на режисьора, засилва носталгичната нотка в хода на спектакъла. Представлението обхваща голям спектър от емоции, като в него намират място както възприятията за страшното, грозното и отчайващото, така и за забавното, извисеното и доброто. Със закачлива преекспонираност и окарикатуряване се представят множеството лица на живота, вплетени в познати сцени, станали емблематични в контекста на съвремието и историята. Сред тях са неграмотните медици у нас, оставени да лекуват в окръжните болници, познатата сцена с Мерелин Монро, която поздравява президента за рождения му ден, и мотивът за пилота в пустинята, който вижда едно малко момче да му разкрива ценностите на човешките взаимоотношения.
Представена като симбиоза между кукленото и драматичното, драмата на героите докосва зрителя със своята актуалност. Проблемите у нас със здравната система, със забравените болни и възрастни хора и безхаберието към земеделските работници и трудът им са валидни и днес. На сцената съжителстват различните аспекти от тях, като болницата се явява един малък космос, събрал в себе си толкова различни житейски архетипи. От библейското начало, с Вавилонската кула и Божието слово, до американската мечта за почести и слава, десидентската пиеса на Бойчев представя в контекста на българското съвремие човешките премеждия. Променен от прототипа си „Районна болница“, тук позната пиеса се ангажира с НАТО, шпионаж и комбайни с климатици. Изпълнен с обрати, сюжетът се вие в спиралата на проблеми с национален харакер и проблеми от местно равнище, като представя взаимната свързаност помежду им. А проблемът за човешкото разделение наднича изпод фуражките на военните и бинтовете на пациентите.
Вниманието към детайла в сценографията на Радостина Тенева създавакартината на този микрокосмос. От пликчетата на Billa, с които Бабата носи кисело мляко на възрастния си мъж, до стикерите с швейцарското знаме на колетите с нови обувки на висок ток, ние виждаме разликата в начина на живот между хората. Това се усеща и в изпълнената с хумор реплика на новопостъпилия пациент. „Хората с две висши, аз с два апендицита!“ заявява той, преди да стане жертва на некадърност и човешка грешка на операционната маса. Междувременно Бабата и Дядото, вгълбени в междуроднинските си разправии, ни напомнят за всички наши пенсионери, оставени на милостта както на неуки лекари, така и на една система, която отдавна ги е изхвърлила от себе си. Болезнена и актуална, историята на всички герои кара публиката да се смее през сълзи пред страшното лице на съвремието ни. От влюбването до гневът, от илюзията до реалността, от страха до завистта, спектакълът ни заставя да сме зрители на собствените си битки, представени на сцената на живота. От нас зависи кое ще победи. Но нима някой от нас наистина познава себе си, за да присъди справедлива победа? Все пак сме само образ и подобие на Онзи, чиитоболести превръщат животът ни в една болница накрая на собствения ни свят.
