Топлоцентрала
Притихнали в замисъл зрители и групи от дискутираща и развълнувана публика беше гледката пред театъра в края на първия фестивален ден, който приключи с пърформанса на Топлоцентрала, чийто автор е писателят и драматург Александър Мануилов. Въздействието от темите, засегнати в театралния пърформанс ,,Решението“ силно рефлектира върху егото, морала, честта и гражданския дълг. Впечатлението на публиката беше толкова силно именно поради нейното лично участие, което помогна за формирането на една любовна история, която свърза отделните елементи в драматургията на пърформанса.
С влизане в камерната сцена на Драматично – куклен театър ,,Васил Друмев“ публиката се сблъска с колоездач обикалящ между редовете и настаняващите се хора. Веднага след като всички заеха местата си стана ясно, че това е пощальон, който ще доставя съдбовните писма, изигран от актрисата Емилия Тончева. Останалите участници (Василия Дребова и Явор Костов – Йондин) бяха сред публиката, което подсказа за интерактивния характер на пърформанса, както и участието на четвъртия неофициален персонаж. Веднага след първото прочетено писмо топката бе прехвърлена върху зрителите, които трябваше да упоменат дали биха взели същото решение като жената от разказа или чрез смяна на местата си да изразят несъгласие. Последва шумно разместване и след уведомителен звуков сигнал продължиха със следващото писмо. Принципът беше същият. В началото ситуациите бяха не много сложни и решението, което трябваше да вземе в рамките на минута зрителят, не особено трудно. От това дали да се обадиш на някого, който ти е направил впечатление до това дали би отказал военна мобилизация обаче се стигна бързо и когато дойдоха тези казуси в публиката се предизвика дори дебат.
Темите зададени в писмата бяха изложени последователно. Зрителите влязоха в социални, морални казуси, получиха призовка за мобилизация, обявено военно положение, заповед за евакуация от домовете, заповед за доброволно даряване на лично имущество в полза на войната. Всичко това придоби истински смисъл в края на пърформанса, когато едно писмо изпратено от затвора достигна до своя получател благодарение на публиката. Това последно писмо разкри една любовна история, която свърза казусите разкрили се до момента. Всеки зрител, притихнал в себе си, обмислящ собствените си решения, успя да спои историята и да стигне до своята равносметка. Дали отговорността от действията е тежка и малките решения водят ли до големи промени? Мисля, че тишината в минутите след края на пърформанса отговаря на тези въпроси.
„Решението“ може да се нарече и социален експеримент, който прави разрез на едно малко общество. Условието, че оставайки на място си съгласен с действията или премествайки се, не си, кара зрителите да не остават безучастни и активира чувството им за отговорност. Дебатите след края доказват активността към проблемите, които бяха изложени.
