Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе
Драматичен театър ,,Сава Огнянов“ гр. Русе представи спектакъла на Анастасия Събева ,,Крали Марко – последната балканска легенда“ на третия ден от Международния театрален фестивал Друмеви театрални празници.
Не за първи път чуваме легендата за Крали Марко. Тази обаче е разказана от Владимир Левчев и благодарение на интерпретацията на режисьора тя звучи малко по-различно. Акцент в сценичната версия е пародийният елемент и въпросът дали този образ може да се отдели от легендата, която ни е всеизвестна.
Образът на Крали Марко се е променял много в преданията през годините до момента, в който предимно се възприема като типичен българин от Възраждането. Точно по този начин е обобщен образа в представлението на Анастасия Събева. Прибавяйки към това и диалекта, чрез който Тодор Лазаров умело пресъздава балканската легенда, образът придобива архетипа на Възрожденеца. Това приближава този образ към днешното самосъзнание на българина и го прави разбираем. В представлението откриваме някои препратки към съвременни или познати герои, което е опит да се създаде паралел между световете и да постави Крали Марко сред имена като Дон Кихот и Дон Корлеоне, които различаваме сред обобщените образи. Митичните създания като самодивите и вилите са помагащият и едновременно пречещият персонаж, който съпътства Крали Марко по пътя към изпълнението на предречената му съдба.
Част от изразните средства на представлението е куклеността. Оживяването на природата и околната среда е начин да се подчертае магическия елемент. Чрез този похват спектакъла придобива много енергия и ритъм, който заедно с разнообразието в актьорската игра и комбинациите от образи не пуска вниманието на зрителя. В допълнение към това бих поставила и функционалната сценография, мултимедията и приглушеното осветление, които допълваха фантастичния елемент, а едновременно с това играта на актьорите приземяваше с експресивност и шеги.
Комбинацията от всички елементи на представлението освен, че забавлява публиката, представя и героят от легендите като част от обществото, като един от нас. Като човек, който въпреки магията и съдбовността, която съпътства живота му, все още не може да отговори на въпроса ,,Кой съм аз?“. Парадоксално е как целият балкански народ намира образът на Крали Марко за легендарен, но той самият не може да намери себе си.
