Драматичен театър ,,Сава Огнянов“ – Русе
В последния ден от фестивала Друмеви театрални празници на камерна сцена Драматичен театър ,,Васил Друмев“ посрещна представлението ,,Духът на поета“. Режисьор е Ивайло Ненов, а текстът е от пиесата със същото заглавие на Стефан Цанев.
Актьорите от Драматичен театър ,,Сава Огнянов“, Русе Милен Димитров, Кадри Хабил и Борислав Апостолов влизат в образите на Стефан Стамболов, Захари Стоянов и телохранителят Гунчо. Чрез автентичната си игра, провокираха въпроси за съвестта, страха от миналото и отговорността към тези, които са дали живота си за честно бъдеще. Това е пиеса писана за времето през 1892 година, която поставя теми, актуални и днес за съвременната политика. Макар и не в очите, а чрез метафората на един сън, текстът цели да се обърне към онези, чиято съвест спи дълбоко в душите им, до момента, в който духът на някой „поет“ не започне да ги преследва.
Представлението минава под лъчите на много приглушена светлина, която заедно със отразителният черен под създава условната атмосфера, в която само едно видение е способно да ни отведе. Сцената е изчистена от излишни вещи. Виждаме само едно кресло, в което удобно се е настанил Министър – председателят Стамболов. Игралното пространство е обградено от стени, които крият тайни тунели и изходи. Всичко започва когато Гунчо съобщава на Стамболов, че на вратата го търси мъж, който твърди, че е този от корицата на читанката. В този момент в плах жест Гунчо я изважда от колана си и я насочва към публиката, която открива образът на Христо Ботев на нея.
В нито един момент до края на представлението не се споменава името на мъжа, може би от страх. Когато Министър – председателят споделя за това на Захари Стоянов двамата решават да го заключат без дори да са се убедили, че наистина е той. Следват сцени, в които виждаме разклащането на едни от най-високостоящите мъже в държавата. Сцени на страх от отнемането на властта, на бягането от отговорност и злоупотребата с властта.
Този сън се оказва предчувствие. Най-внушителната сцена от представлението е тази, в която решението да се отърват от завърналия се поет е взето и карат Гунчо да се закълне, че това няма да се разбере от никого. Веднага след клетвата става пълно тъмно и зад седналия на креслото Стамболов проблясва прожектор, който ясно, но за кратко показва две отрязани ръце да висят като прокоба над неговата глава, което е връзка с неговата истинска смърт. След това се буди и шокът идва след като установява, че този кошмар е бил просто сън, когато Гунчо отново влиза и показва читанката с думите, че на вратата го чака човека, който твърди, че е този от корицата.
,,Радваме се на гениите ако са умрели, ако са живи ще ги удушим“. Може би, защото когато силните ги няма слабите имат повече сила да живеят.
