За „Духът на поета“ – Теодора Войводова

Драматичен театър ,,Сава Огнянов“ – Русе

В последния ден от фестивала Друмеви театрални празници на камерна сцена Драматичен театър ,,Васил Друмев“ посрещна представлението ,,Духът на поета“. Режисьор е Ивайло Ненов, а текстът е от пиесата със същото заглавие на Стефан Цанев.

Актьорите от Драматичен театър ,,Сава Огнянов“, Русе Милен Димитров, Кадри Хабил и Борислав Апостолов влизат в образите на Стефан Стамболов, Захари Стоянов и телохранителят Гунчо. Чрез автентичната си игра, провокираха въпроси за съвестта, страха от миналото и отговорността към тези, които са дали живота си за честно бъдеще. Това е пиеса писана за времето през 1892 година, която поставя теми, актуални и днес за съвременната политика. Макар и не в очите, а чрез метафората на един сън, текстът цели да се обърне към онези, чиято съвест спи дълбоко в душите им, до момента, в който духът на някой „поет“ не започне да ги преследва.

Представлението минава под лъчите на много приглушена светлина, която заедно със отразителният черен под създава условната атмосфера, в която само едно видение е способно да ни отведе. Сцената е изчистена от излишни вещи. Виждаме само едно кресло, в което удобно се е настанил Министър – председателят Стамболов. Игралното пространство е обградено от стени, които крият тайни тунели и изходи. Всичко започва когато Гунчо съобщава на Стамболов, че на вратата го търси мъж, който твърди, че е този от корицата на читанката. В този момент в плах жест Гунчо я изважда от колана си и я насочва към публиката, която открива образът на Христо Ботев на нея.

 В нито един момент до края на представлението не се споменава името на мъжа, може би от страх. Когато Министър – председателят споделя за това на Захари Стоянов двамата решават да го заключат без дори да са се убедили, че наистина е той. Следват сцени, в които виждаме разклащането на едни от най-високостоящите мъже в държавата. Сцени на страх от отнемането на властта, на бягането от отговорност и злоупотребата с властта.  

Този сън се оказва предчувствие. Най-внушителната сцена от представлението е тази, в която решението да се отърват от завърналия се поет е взето и карат Гунчо да се закълне, че това няма да се разбере от никого. Веднага след клетвата става пълно тъмно и зад седналия на креслото Стамболов проблясва прожектор, който ясно, но за кратко показва две отрязани ръце да висят като прокоба над неговата глава, което е връзка с неговата истинска смърт. След това се буди и шокът идва след като установява, че този кошмар е бил просто сън, когато Гунчо отново влиза и показва читанката с думите, че на вратата го чака човека, който твърди, че е този от корицата.

,,Радваме се на гениите ако са умрели, ако са живи ще ги удушим“. Може би, защото когато силните ги няма слабите имат повече сила да живеят. 

Вашият коментар