„Под игото“, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна
Да четеш „Под игото“ е преживяване, през което всички сме минали още в ученическа възраст. За жалост това по-често буди асоциации с досада и отегчение, отколкото с гордост и патриотизъм. Спектакълът на Бина Харалампиева обаче може да наречем всичко друго, но не и отегчителен. Лишен от широкообхватния мащаб на изучаваното произведение, той представя един синтезиран на Вазовия роман. Модерната концепция на творбата не пренебрегва патриотичните подвизи, но ги превръща повече в обстоятелства на личните преживявания на героите. Като извежда на преден план социалните връзки между жителите на Бяла черква, сценичната адаптация хвърля светлина върху индивидуалните битки на всеки от тях. Борбата с общественото неодобрение води до това да възстанеш срещу собственото си малодушие. И да се опълчиш срещу робството на установения ред въпреки последствията да бъдеш отхвърлен от социума е темата, която режисьорката ни разкрива в този нов прочит на добре познатата творба.
Темата за неразбраните млади и принудителното покорство към социалните норми е актуална дори толкова десетилетия по-късно. Лишено от монотонност, представлението вълнува еднакво зрителите както в училищна, така и тези в пенсионна възраст. Турско сините стени на сценографията като в прегръдка са впримчили градчето. Цветът илюстрира поробеното ни минало, в чийто контекст персонажите ни разкриват своите чувства. Лутайки се измежду кръстовете на битови пейки, наредени подобно гробище по сцената, те се изправят пред смъртта с гордо вдигнати глави. Да бъдеш лоялен към идеалите си дори в тяхното падение и да останеш докрай дори когато всичко се обезсмисля е геройството, на което толкова години по-късно Краличът отново ни учи.
Музиката на Асен Аврамов подхранва емоционалната картина на представлението, което се разгръща и се променя с хода на действието. Функционалната сценография на Свила Величкова като жив змей се усуква и пренарежда нови и нови кьошета в малкия провинциален град. Разтваряйки своите улици пред нас, Бяла черква ни разкрива трагедията на своите жители.
Христина Джурова в ролята на Рада постига завършена цялост в изграждането на образа си. Тази училищна Албена, която обръща погледите на съгражданите си, сее раздор с нежността и красотата си. Обаче за разлика от разказа на Йовков тук висшите идеи взимат превес – дори ревността не е в състояние да откаже героите да влязат в боя и в смъртта заедно. Слагайки фокус на любовния триъгълник между Бойчо Огнянов (Богдан Бухалов) и Кандов (Недялко Стефанов), Бина Харалампиева ни напомня, че героите на България (макар и фикционални тук) не са просто бездушни идоли. Те са хора, които имат своите чисто човешки страни. Това напомняне, посредством драматизацията на Юрий Дичев, представя „Под игото“ в коренно различна светлина. Със смях, но без да превръща драмата във фарс и без да осмива висшите ценности, спектакълът държи зрителите вглъбени в историята, както никога досега училищният анализ на романа не е могъл.
