Кръстьо Сарафов е един от най-важните актьори в историята на българския театър. Той е част от първото актьорско поколение, сред което са и имената на Адриана Будевска, Иван Попов, Стоян Бъчваров, Вера Игнатиева и др.
Сарафов е роден през 1876 година в село Либяхово (днес село Илинден) в многолюдно, патриотично и ерудирано семейството. Баща му е учител, а дядо му е участник в църковните борби. През 1888 година семейството му се мести в София, където младият Кръстьо за първи път се среща лице в лице с театралното изкуство.
Полулюбителският театър „Зора“ изиграва важна роля в живота на Сарафов. Той е дотолкова пленен от театралното изкуство, че започва да пропуска училище и да бяга от дома си, за да гледа представленията. Семейството му не приема добре това негово увлечение и решават да изпратят Кръстьо да учи в извън България, където да няма достъп до театъра. По този начин, той се оказва в Одринската българска мъжка гимназия, но плановете на родителите му са разбити. Когато Кръстьо пристига в Одрин и започва обучението си, в гимназията организират театрален кръжок. Сарафов грабва главната роля в любителското представление „Геновева“, което организират неговите учители
.
Когато се връща в София, Кръстьо разбира, че държавата организира конкурс за стипендианти, които да изпратят да следват в чужбина драматургично изкуство. Баща му, макар и върло против това влечение на сина си, му позволява да участва в конкурса, тъй като е бил сигурен, че няма да го одобрят за стипендия. Сарафов впечатлява комисията със своята дикция и актьорски умения и печели стипендията. Скоро след това, през 1895 година, заминава за Петербург, където завършва Императорската драматична школа.
През 1899 година Сарафов се завръща в София и веднага е постъпва в трупата „Сълза и смях“. Въпреки това, дебютът му на софийска сцена не е особено успешен, заради липсата на практика. Този провал заплашва кариерата на Сарафов да приключи трагично скоро след като е започнала, но режисьорът на трупата вижда в него потенциал и му дава втори шанс.
През 1906 година става част от трупата на новопостроения Народен театър, където Сарафов добива изключителна популярност. Там той работи съвместно с едни от най-добрите актьори в България по това време като Сава Огнянов, Адриана Будевска, Васил Кирков. Сарафов се привързва дотолкова към професията си, че дори продължава репетиционният процес извън театъра – у дома си, в кафенето, по път за вкъщи. Той винаги изготвя психологически профил на своя персонаж. Ако поверената му роля е на шивач, той прекарва часове в шиене, за да изучи тънкостите на занаята.
Театърът не затваря врати по време на Първата световна война. Театралният живот продължава да кипи и се подготвят премиерни заглавия. Въпреки това, усложненото военно положение в Европа не позволява да бъдат канени чуждестранни режисьори, тъй като по това време в българския театър не се е установила все още нуждата от тази професия. Сарафов поема отговорността да заеме временно режисьорска позиция в театъра.
След края на войната, Сарафов основава Театър „Ренесанс“, на който е директор. По-късно става режисьор в Русе, след това е директор на театъра в Бургас, играе и във Варненския театър. Националната академия за театрално изкуство е наречена на неговото име, още приживе. Последното му излизане на сцена е през 1949 година, а три години по-късно той издъхва.
Кръстьо Сарафов остава запомнен сред българските театрали като един от най-добрите актьори, като дори играта му е сравнявана с имената на едни от най-големите европейски артисти по това време. В актьорската си кариера, Сарафов се превъплъщава в над 200 образа, сред които има и такива, които остават ненадминати и до днес.
