В края на първия ден публиката на Международния фестивал „Друмеви театрални празници“ се пренесе от Шумен в „Лисабон“ с прекрасните актьори от Младежки театър „Николай Бинев“ – Юлиян Петров, Теодор Ненов, Георги Гоцин и Стефан Додуров.
„Лисабон“ е спектакълът, с който Яна Титова осъществи своето завръщане към театралната сцена, но този път в ролята си на режисьор. Пиесата на Захари Карабашлиев сблъсква зрителите с четирима заложници в неясно място и време, които са заставени да чакат един телефон да звънне. Те чакат обаждане, но не знаят от кого, не знаят и кога, не знаят защо. Единственото, което знаят е, че трябва да чакат. Сценографията на Огняна Серафимова ни пренася в пространство, което в хода на действието напомня на персонажите за различни места, като повдига различни хипотези във всеки един от тях. Но всеки един от тях е склонен да предполага, че се намира в Лисабон.
Четиримата мъже минават един след друг през своята лична представа за Лисабон, като се редуват в действието си на сцената по двойки. Всеки бива заставен да чака позвъняването с всеки. Но дали някой седи от другата страна на телефона или всичко е просто една инсценировка?
„Лисабон“ извежда на преден план непрестанното лутане на човек и търсенето на отговори в свят, изпълнен от хаос и безредица. Публиката така и не успява да разбере какви са имената на заложниците, на колко години са, как са попаднали там, защо точно те са там, ще успеят ли да избягат и искат ли всъщност да бъдат спасени, но това не е важно.
Значимостта на тази история идва именно от факта, че свободата настъпва първо в душата и съзнанието на човек. Свободата е състояние на духа, което е способно да премахне решетките от всеки един вътрешен затвор, в който неволно попадаме и да освободи ръцете ни от всеки вид белезници, въжета или окови.
