На третия ден от фестивала „Друмеви театрални празници“ Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ посрещна гостуващата трупа на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово. Те представиха пиесата на Любен Босилков-Ройс, която се фокусира върху последната нощ от живота на Лора Каравелова и поета Пейо Яворов. Със силен драматизъм и дълбока емоционалност, спектакълът пресъздаде трагичната атмосфера и напрежението между двамата, поставяйки акцент върху разкъсващата любов, ревност и обреченост, които бележат финала на една от най-емблематичните любовни истории в българската литература.
Актьорският състав от трупата на театъра впечатли публиката с дълбоки и нюансирани изпълнения. В ролята на Лора Каравелова се превъплътиха Радостина Ангелова и Адриана Димова, които с изключителна чувствителност пресъздадоха вътрешния ѝ конфликт – болезнената любов, съмненията и отчаянието. Атанас Димитров – Фози и Дилян Николов в ролята на Пейо Яворов успяха да уловят трагичната фигура на поета, разкъсвана между страха и вината. В хода на развитието на действието те си разменяха ролите помежду си, като това акцентираше върху напрегнатата атмосфера и оставяше силно въздействие у зрителите.
Режисурата, дело на Денислав Янев, предложи съвременен сценичен прочит на тази трагична история. С минималистичен декор, наситена светлинна среда и внимателно подбрана звукова картина, той постави фокуса върху вътрешния свят на персонажите.
Музикалното оформление, създадено от Мария Тепавичарова, допълваше сценичната атмосфера с деликатна, но проникваща звукова среда. Песните, които актьорите изпълниха, не просто акомпанираха действието, а се превърнаха в органична част от разказа – глас на неизказаното, на болката и копнежа, които витаят между Лора и Яворов.
Сценографията на Иван Петросян впечатли със своята изчистеност и символика. Минималистичният декор – абстрактните осветляващи плоскости и няколко елемента от интериора – сякаш „висяха“ в пространството, подчертавайки усещането за безвремие и обреченост.
Това сценично представление не само почете литературното наследство на Пейо Яворов и Лора Каравелова, но и отвори пространство за съвременно осмисляне на теми като интимността, вината и границите на човешката отдаденост към лицето на Другия.
Антония Грозева
