В рамките на Международния фестивал „Друмеви театрални празници“ между всички гостуващи представления, които плениха публиката в Шумен се проведе и Авторски прочит – специално събитие, посветено на новата българска драматургия.
От почти 30 подадени текста, сред които адаптации, пиеси за деца и възрастни бяха селектирани десет драматургични произведения, представени под формата на кратки откъси.
Откъсите поеха своята първа глътка въздух благодарение на талантливите актьори от Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Веселин Христов Иванов, Димитрия Милушева, Росен Караджов, Александра Михайлова, Калин Пачеръзки, Петар Андреев и Антония Гюруди.
С въображение и професионализъм те пресъздадоха силни моменти от всяка селектирана пиеса, като предложиха на публиката вълнуваща среща с някои от новите гласове в българската драматургия.
Представените текстове бяха: „Климатици и парцалки“ от Мая Кисьова, „Но-щта, в която ме чакаш“ от Петя Брайнова, „История с ръмжащо начало и без опашка“ от Сабина Стефанова, „Снежинката“ от Христо Раянов, „Да укротиш котката“ от Христо Раянов, „Жените на Дон Жуан“ от Павла Котова, „Черупка“ от Катерина Георгиева, „Интервю в килията“ от Владо Трифонов, „Строгите правила на хаоса“ от Валерия Минева и „Ах“ от Теменуга Маринова.
Основните теми в „Климатици и парцалки“ от Мая Кисьова са климатични промени, свръх потреблението на дрехи, изкуственият интелект като удобство, но и като тревожна въпросителна. Действащите лица в тази история са Чучи – дизайнер, собственик на къща за висша мода „Чучи“, Фреон – климатолог, изобретател на климатици, майстор по ремонти и Амплитуда – момиче за всичко, изкуствен интелект, който дава противоположни отговори.
„Но-щта, в която ме чакаш“ от Петя Брайнова е драматична пиеса в четири действия. Жанрът на произведението може да се определи като драма с музикални и танцови елементи в областта на магическия реализъм. Основната тема на пиесата са отношенията между жената и мъжа – това, което ги свързва, както и онова, което ги разделя. Главните герои са двама – Паруша, която търси своето призвание като писател и отказва да приеме прагматичната страна на живота и Ник – архитект, който има напълно различно възприятие към света от нея и вечно бърза за някъде.
„История с ръмжащо начало и без опашка“ от Сабина Стефанова е комедийна детска пиеса с абсурден привкус, която се гмурка в хаоса на приятелството, мечтите и страха от „чудовища“. Действието се развива на щанда с преоценени стоки в магазин, където нощем оживяват чудати герои, треперещи от „Страшното-страшилище“. В центъра са Бъди (мляко без етикет, любознателен оптимист), Бри („изискано“ сирене, което дразни всички), Лео (плюшена играчка, тъгуваща за опашката си), Елизабет (пътеводител, пътуващ насън) и Джеронимо (мишка-жонгльор с добро
сърце). Чрез хумора си , пиесата учи, че приятелството и мечтите правят всяко „чудовище- великан“ смешно и дребно.
„Снежинката“ от Христо Раянов е пиеса за деца, адаптирана от едноименната приказка на Христо Раянов, публикувана през 2021 в сборника „Приказки-подаръци“ на издателство „Софтпрес“. Пиесата започва с двама разказвачи, които дават рамката на историята. А тя проследява
живота на една снежинка, която има „лошия“ късмет да „се роди“ различна. Несъразмерна и с нечетен брой разклонения, снежинката става обект на подигравки от страна на останалите снежинки в облака, и по-специално от страна на Голяма снежинка, Красивата снежинка и Бързата снежинка. Отношението на тях трите превръща главната героиня в аутсайдер, почти неспособен да сподели съкровената си мечта – просто да зарадва някого.
„Да укротиш котката“ от Христо Раянов е комедия за желанието да избягаш от клишетата, за желанието да смениш коловоза, за желанието да се пребориш със стереотипите и най-вече – с желанието да живееш по свои правила. Действието се развива в малкото американско градче Лордсбърг, щат Ню Мексико, където рано сутринта младият българин Данаил влиза в местната закусвалня. Той е посрещнат от служителката в закусвалнята Мери, в която мъжът веднага разпознава жена си. Мери обаче категорично отрича да е българка и съпруга на Данаил. Докато двамата се разправят, в закусвалнята влиза Уолтър, който много нескопосано се опитва да извърши обир.
„Жените на Дон Жуан“ от Павла Котова е пиеса, която изследва темите за надеждата, отчаянието и илюзиите, които се превръщат в безкраен цикъл, в който времето и усилията са напразни, но въпреки това не могат да бъдат спрени, защото чакането се е трансформирало в самоцел, лишена от смисъл. Действащите лица в пиесата са три жени – на 20, 40 и 70 години, които съжителстват заедно в апартамента на мъж, който е изчезнал. Свързани от спомена за него и от надеждата, че ще се върне, те живеят в ритуал на чакане: спорят коя му е най-скъпа, редуват се да спят в леглото му, и строго пазят установения ред. Когато най-младата нарушава това споразумение, напрежението ескалира, а скоро след това тя изчезва. Двете останали жени започват да фантазират какъв ли е живота и сега, когато е освободена от тежестта на чакането. То изглежда безкрайно, а бездействието ги довежда до момент, в който решават да си тръгнат и да се освободят от илюзиите. Точно тогава най-младата се завръща, разказвайки, че е видяла мъжа да минава покрай прозореца и го е гонила, докато не го е изгубила от поглед. Нейното завръщане вдъхва нова надежда и трите жени решават да продължат своето чакане.
„Черупка“ от Катерина Георгиева е написана като необходим вик срещу маскарада на човешкото съществуване. Основна тема в нея е лъжата и прилежността, с която сме изградили маските си и упоритостта ни да ги носим успешно, дори когато всичко в нас се разпада. Използван е формат, който е познат като изпит, кастинг или конкурс за роля (може да бъде използвана и иронична асоциация със съвременните телевизионни музикални шоута). Целта е да противопоставим изначалната зависимост на човека да играе на истинската му същност – уязвима, крехка, ранима, болезнена, противоречива. Театърът, в класическия му смисъл, както и успешната драматургия, предпочита зрелището и изграждането на илюзия за зрителя. Мотивацията на тази пиеса е обратната – да съблече актьора от опитите му да ни се „представи“ и да го видим отвътре такъв какъвто е, с неговия ад и рай, мрак и светлина, гняв и нежност, викове и мълчания.
Основна тема в пиесата „Интервю в килията“ от Владо Трифонов е познанието, че животът е игра, в която правилата непрекъснато се сменят с нови и нищо не е това, което ни се струва, както и че на този свят няма невъзможни неща. Действащите лица в историята са – Художникът (Кольо Николов Гуглев – Гуглето), Журналистката и Сержант Кирчо Кирилов (надзирател).
Главният персонаж е художник-иконописец – интелигентен човек, възпитан, образован. Но попада в затвора. Причините: додеяло му е да търпи безобразията на мутрите от всякакво естество и решава да вземе нещата в свои ръце. За целта си купува на черно „Смит енд Уесън” със заглушител и започва систематично да наказва провинилите се. За него светът се разделя на две: човеци, заслужаващи куршум незабавно и други, търпящи отлагане. Цели ги в капачките на коленете, после ги рисува като ангели. Паднали ангели.
„Строгите правила на хаоса“ от Валерия Минева ни запознава с Алис – талантлива, но емоционално нестабилна пианистка, която се завръща в България, след провалената си кариера във Виена и започва работа като преподавателка по пиано. Действието на пиесата започва година по-късно, когато майка на нейна ученичка я обвинява, че е посегнала на дъщеря й. Обвинението разклаща допълнително Алис, но точно тогава се появява Боян – нов ученик, който иска да осъществи детската си мечта, а именно да се научи да свири на пиано. С напредването на действието се разкрива, че Боян не е случаен ученик, а чичо на Моника – момичето, което Алис е ударила. Изпратен от сестра си Кристин, той е дошъл да наблюдава Алис, но между двамата се случва нещо много по-сложно, защото неусетно започват да се влюбват.
„Ах“ от Теменуга Маринова е пиеса-приказка, разказана от Фокусник, който си има колело, вълшебна пръчка, цилиндър и пиле. В първата сцена се запознаваме с царя, царицата, слугата и тяхната дъщеря, които са в своя дворец. Принцесата е малко особена, защото когато се натъжи, казва ,,ах”, въздишката ѝ се превръща в облаче и започва да вали дъжд. Задачата на пилето е да закача облаците където трябва, а фокусникът през цялото време го търси. Принцесата иска да разбере какво е да те обичат истински и двамата със слугата си разменят дрехите – Преоблечена като момче, тя излиза от двореца, за да потърси отговора на своя въпрос.
