Последният ден от Международния фестивал „Друмеви театрални празници“ завърши със спектакъла „През октомври без теб“ по пиесата на Константин Илиев. Персонажите на българския драматург оживяха на голямата сцена на Драматично-кукления театър „Васил Друмев“ благодарение на съвместната продукция на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.
Под режисурата на проф. Пламен Марков студентите от IV курс по „Актьорство за драматичен театър“ и актьорът Иван Митев от трупата на МКТ „Константин Кисимов” създадоха емоционално наситен и вълнуващ спектакъл. „През октомври без теб“ разгръща своята история около едно мистериозно изчезване на златен кръст от един манастир – един криминален случай, който става повод за разплитане на дълбоки лични и исторически рани. Тук се прокрадва и една неосъществена любов изплувала от миналото, за да хвърли своята болезнена сянка в настоящето.
Сценографията, създадена от студентите на проф. Мира Каланова, деликатно подчертаваше мястото на действието — лоби-бар в малък родопски хотел. Голямата сцена бе преобразена в камерна, за да позволи на фестивалната публика да усети отблизо недоизказаната болка на персонажите. Особено въздействаща беше втората, по-малка сцена — пространство, в което действащите лица се отделяха от основното действие, за да изрекат онова, което иначе остава премълчано.
Интересен беше начинът, по който сценичното пространство се преобразяваше през спомените на Марица Ангелова, превръщайки зрителя в свидетел на разпада на един човешки живот под натиска на системата.
Успоредно с това музиката на Петя Диманова създаде атмосфера на тревожност и крехкост, съзвучна с емоционалната разпокъсаност на действащите лица. В някои моменти настъпилата тишина бе прекъсвана от звуците на старо радио, като по този начин се засилваше усещането за надвиснала заплаха, наблюдение и липса на доверие.
„През октомври без теб“ е спектакъл, който не търси категорични отговори, а оставя зрителя в колебание – между съчувствие и гняв, между миналото и онова, което още може да се поправи. Това не е просто криминална история, а дълбок човешки разказ за изгубените илюзии и за болката, която паметта не може да заличи.
