Четвъртият ден от Международния фестивал „Друмеви театрални празници“ завърши с представлението на Театър 199 „Валентин Стойчев“ – „Шишарки“- пиесата на Екатерина Георгиева, отличена с тазгодишната награда „ИКАР 2025“ в категорията „драматургичен текст“.
Спектакълът „Шишарки“ под режисурата на Лиза Шопова поднесе едно камерно, но силно въздействащо преживяване, което накара публиката да се замисли за скритите пластове на човешката душевност.
Актьорите от трупата на театъра- Костадинка Аратлъкова, Виттория Николова, Петър Дочев и Асен Мутафчиев – успяха да представят пълнокръвни, емоционално наситени образи, лутащи се между своята вътрешна несигурност и стремежа си към разбиране и обич. Техните персонажи трябваше да преминат през лабиринта на собствените си емоции и тайни, да се изправят през своите копнежи и страхове, за да достигнат до съкровения човешки акт на прошката.
Сценографското решение на Красимир Вълканов превърна камерната сцена на Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ в едно междинно пространство – леко загатната бяла веранда и платната, покрити с изображения на гора, се явиха като праг между миналото и бъдещето, между отчаянието и надеждата, между това да мразиш и обичаш, между това да се откажеш и да продължиш напред.
Допълнителна дълбочина на представлението придаваше и музиката на Петя Диманова, която се движеше паралелно със случващото се на сцената – едно своеобразно ехо на вътрешния глас на персонажите. Приглушена, минималистична, редуваща пулсиращи тонове с моменти на тишина – тя създаде звукова тъкан, която засили усещането за емоционална уязвимост и недоизказана болка.
Това представление ни напомни, че да се обърнем към себе си и да си простим, е най-смелият акт от всички.
Антония Грозева
