Категория: Ден 1

Топлоцентрала

Притихнали в замисъл зрители и групи от дискутираща и развълнувана публика беше гледката пред театъра в края на първия фестивален ден, който приключи с пърформанса на Топлоцентрала, чийто автор е писателят и драматург Александър Мануилов. Въздействието от темите, засегнати в театралния пърформанс ,,Решението“ силно рефлектира върху егото, морала, честта и гражданския дълг. Впечатлението на публиката беше толкова силно именно поради нейното лично участие, което помогна за формирането на една любовна история, която свърза отделните елементи в драматургията на пърформанса.

С влизане в камерната сцена на Драматично – куклен театър ,,Васил Друмев“ публиката се сблъска с колоездач обикалящ между редовете и настаняващите се хора. Веднага след като всички заеха местата си стана ясно, че това е пощальон, който ще доставя съдбовните писма, изигран от актрисата Емилия Тончева. Останалите участници (Василия Дребова и Явор Костов – Йондин) бяха сред публиката, което подсказа за интерактивния характер на пърформанса, както и участието на четвъртия неофициален персонаж. Веднага след първото прочетено писмо топката бе прехвърлена върху зрителите, които трябваше да упоменат дали биха взели същото решение като жената от разказа или чрез смяна на местата си да изразят несъгласие. Последва шумно разместване и след уведомителен звуков сигнал продължиха със следващото писмо. Принципът беше същият. В началото ситуациите бяха не много сложни и решението, което трябваше да вземе в рамките на минута зрителят, не особено трудно. От това дали да се обадиш на някого, който ти е направил впечатление до това дали би отказал военна мобилизация обаче се стигна бързо и когато дойдоха тези казуси в публиката се предизвика дори дебат.

Темите зададени в писмата бяха изложени последователно. Зрителите влязоха в социални, морални казуси, получиха призовка за мобилизация, обявено военно положение, заповед за евакуация от домовете, заповед за доброволно даряване на лично имущество в полза на войната. Всичко това придоби истински смисъл в края на пърформанса, когато едно писмо изпратено от затвора достигна до своя получател благодарение на публиката. Това последно писмо разкри една любовна история, която свърза казусите разкрили се до момента. Всеки зрител, притихнал в себе си, обмислящ собствените си решения, успя да спои историята и да стигне до своята равносметка. Дали отговорността от действията е тежка и малките решения водят ли до големи промени? Мисля, че тишината в минутите след края на пърформанса отговаря на тези въпроси.

„Решението“ може да се нарече и социален експеримент, който прави разрез на едно малко общество. Условието, че оставайки на място си съгласен с действията или премествайки се, не си, кара зрителите да не остават безучастни и активира чувството им за отговорност. Дебатите след края доказват активността към проблемите, които бяха изложени.

Д. Василева

Драматично-куклен театър – Враца

В първия ден от Международния фестивал Друмеви театрални празници част от програмата беше комедията на Драматично – куклен театър – Враца ,,Гимнастика за бременни“. Автор на текста е Здрава Каменова, а представлението е под режисурата на Петринел Гочев.

Четири жени на име Мария биват обединени от бременността и курса по подготовка за най-голямото събитие в живота им. Наред с промените и странностите, които съпътстват този период те преминават и през приключение, което провокира въпроси за любовта, семейното щастие, отговорностите на родителството и поетите рискове по пътя към забременяването.

През това специално преживяване, фрази като ,,на бременните всичко е позволено“ и ,,жената е жена, когато е бременна“ са абсолютно валидни, но всъщност това е само едната страна на нещата. Разбираме всъщност, че освен познатите стрии и променливо настроение една бременна жена преминава през ,,метаморфоза“, не само физическа, но и психическа, която ще я отведе надалеч от познатата си версия. Ако до този момент е била актриса играеща големи роли или ерудиран философ, то сега тя трябва да бъде на първо място майка. В опозиция на актрисата Мария, която чуваме няколко пъти да крещи в емоционален пристъп на мъжа си ,,Точно сега ли трябваше?“, виждаме философа Мария да се изповядва, че тайно от нейния партньор, който не може да има деца зачева от непознат само, за да го дари с това чудо и да спаси себе си от мъчението на вечното ходене по лекари. От друга страна историята на Мария, чиято професия не бе упомената, е трогателна с това, че забременява по свое желание от банка за донори. Тя все още няма партньор, но въпреки това прави избора да бъде майка поемайки всички рискове, с които това дело идва. Четирите жени правят едно последно прегрешение, да се напият с водка, което обаче преобръща всичко и освен, че ги забърква в неприятности ги кара и да скъсат с тази си страна и да започнат да ценят повече бащите на бъдещите си деца. След напиването четвъртата Мария отново селюбва в съпруга си, който тя твърди, че е перфектен, но тогава тя намира нещо негативно в него, което я кара отново връзката им да я развълнува.

Благодарение на забавни етюди с фарсов характер, музикалност и динамична игра публиката се забавляваше искрено на абсурдните ситуации, в които изпадаха четирите жени, техните партньори и инструкторката на курса за бременни. Дългогодишните отношения между мъжа и жената са нещо познато на зрителите и пародираното им онагледяване в представлението предизвикваваше бурни позитивни реакции.

„Болница накрай света“ – Драматично-куклен театър „Васил Друмев“

Пиесата на Христо Бойчев „Болница накрай света“ има своя дебют през сезон 2023/2024 г. На голяма сцена на шуменския Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ виждаме трагикомичната творба на автора, останал запомнен от публиката с екзистенциализма в творчеството си. Под режисурата на Дамян Тенев актьорите Илия Виделинов, Колю Стайков, Вилиана Димитрова, Светлин Иванов, Пламен Петков, Янислава Линкова, Димитрия Милушева, Александра Михайлова, Стефан Мараджиев и Калин Пачеръзки ни представят битката на малкия човек с големия свят. Проблемите на духа се срещат с проблемите на ежедневния живот, като неравната война помежду им се води в полето на глобалните събития. В унисон с военните действия край тях, героите водят битка със самите себе си, за да разберат кои са те, кои са били и какво ще бъдат. Под звука на военни самолети те разнищват съдбата си, променят самоличността си и извеждат наяве най-човешките си качества.

Илюзорната представа на индивида за собствените му слабости, предразсъдъци, достойнства и успехи се увенчава тук с короната на шута. През смях виждаме обликът на божественото да се отразява в огледалото на човешката душа. Трагикомичният спектакъл ни представя нов балкански почит на вечната класика на Антоан Екзюпери „Малкият принц“, преплетен с библейски мотиви и стереотипи от съвремието ни. Живата музика, също авторско дело на режисьора, засилва носталгичната нотка в хода на спектакъла. Представлението обхваща голям спектър от емоции, като в него намират място както възприятията за страшното, грозното и отчайващото, така и за забавното, извисеното и доброто. Със закачлива преекспонираност и окарикатуряване се представят множеството лица на живота, вплетени в познати сцени, станали емблематични в контекста на съвремието и историята. Сред тях са неграмотните медици у нас, оставени да лекуват в окръжните болници, познатата сцена с Мерелин Монро, която поздравява президента за рождения му ден, и мотивът за пилота в пустинята, който вижда едно малко момче да му разкрива ценностите на човешките взаимоотношения.

Представена като симбиоза между кукленото и драматичното, драмата на героите докосва зрителя със своята актуалност. Проблемите у нас със здравната система, със забравените болни и възрастни хора и безхаберието към земеделските работници и трудът им са валидни и днес. На сцената съжителстват различните аспекти от тях, като болницата се явява един малък космос, събрал в себе си толкова различни житейски архетипи. От библейското начало, с Вавилонската кула и Божието слово, до американската мечта за почести и слава, десидентската пиеса на Бойчев представя в контекста на българското съвремие човешките премеждия. Променен от прототипа си „Районна болница“, тук позната пиеса се ангажира с НАТО, шпионаж и комбайни с климатици. Изпълнен с обрати, сюжетът се вие в спиралата на проблеми с национален харакер и проблеми от местно равнище, като представя взаимната свързаност помежду им. А проблемът за човешкото разделение наднича изпод фуражките на военните и бинтовете на пациентите.

Вниманието към детайла в сценографията на Радостина Тенева създавакартината на този микрокосмос. От пликчетата на Billa, с които Бабата носи кисело мляко на възрастния си мъж, до стикерите с швейцарското знаме на колетите с нови обувки на висок ток, ние виждаме разликата в начина на живот между хората. Това се усеща и в изпълнената с хумор реплика на новопостъпилия пациент. „Хората с две висши, аз с два апендицита!“ заявява той, преди да стане жертва на некадърност и човешка грешка на операционната маса. Междувременно Бабата и Дядото, вгълбени в междуроднинските си разправии, ни напомнят за всички наши пенсионери, оставени на милостта както на неуки лекари, така и на една система, която отдавна ги е изхвърлила от себе си. Болезнена и актуална, историята на всички герои кара публиката да се смее през сълзи пред страшното лице на съвремието ни. От влюбването до гневът, от илюзията до реалността, от страха до завистта, спектакълът ни заставя да сме зрители на собствените си битки, представени на сцената на живота. От нас зависи кое ще победи. Но нима някой от нас наистина познава себе си, за да присъди справедлива победа? Все пак сме само образ и подобие на Онзи, чиитоболести превръщат животът ни в една болница накрая на собствения ни свят.