Категория: Ден 5

Драматичен театър ,,Невена Коканова“ – Ямбол

Стойността в текстовете на Георги Господинов е всеобщо оценена. Те са искрени, понякога могат да бъдат болезнени, но винаги са красиви и някак естествени и човешки. Всичко това режисьорът Мартин Киселов успява да събере в представлението на Драматичен театър ,,Невена Коканова“, Ямбол ,,Всичките наши тела“.

Влизаме в залата, където ни посреща екран с изписано името на представлението, което е адаптирано за хора със слухови проблеми. Той е нужен поради спецификата на режисурата и фокуса върху текста и неговата важност за действието. Под екрана виждаме купчина с вещи по средата на сцената. Кашони, стари куфари и столове. Прилича на мазе или неизползваема стая за багаж, която е събрала историята на цял един живот. С течение на действието актьорите разгръщат тази купчина и навлизат надълбоко в спомените си, или е по-точно да се каже спомените ни. Защото всяка една история, всяка една засегната тема се усеща като преживян спомен от зрителя. Като нещо, което е твое лично или наподобява на него. Като нещо, което усещаш по „всичките наши тела“.

В драматургията на представлението наблюдаваме паратекстуалност, която ни отвежда през творчеството на Господинов. Част от използваните текстове са от романа ,,Физика на тъгата“ и стихосбирката ,,Там, където не сме“.

Спомените са главна тема. Ключът за разбирането на това представление е усещането за емпатия. Дори към охлюва, който дядото поглъща, за да лекува язвата в стомаха си. Обяснявайки си неговата болка, влизаш в неговото тяло и това създава спомен на твоето. Първата част на представлението набляга на това да обясни от къде идват всички спомени, които генерираме. ,,Спомени родени от книги“, спомени, които остават запечатани в кожата на тялото, теорията, че си спомням, защото ,,винаги съм бил роден“.

Следващата част намесва и действия, които почти всеки от зрителите може да свърже с нещо от своето детство. Увеличава се емпатичността в този момент и актьорите от сцената и зрителите в салона стават общ организъм. Скъсява се дистанцията и се доближаваме един до друг.  

Актьорите в представлението са на различни възрасти. Най-младият, в тийнейджърска възраст, е Мирослав Димитров, а Вълчо Янев е най-възрастният. Идеята е такава, за да онагледи телата, през които човек минава. Подчертава се усещането, че всяко тяло живеещо на сцената е и твое и всяко тяло изобщо те кара да чувстваш и със своето. 

Това е представление, което създава уютна близост между хората. Противно на доказаното, че ,,Вселената се разширява, следователно ние се отдалечаваме взаимно“, сближаването този път, в този театрален салон, беше факт. 

Държавен куклен театър – Русе

В предпоследния ден от фестивала Друмеви театрални празници детската публика в града бе зарадвана от спектакъла ,,Ясен и Омая“ на Държавен куклен театър Русе. Текстът е на Петя Миладинова и е по мотиви от народната приказка ,,Неродена мома“, а режисьор на представлението е Ивайло Марков.

Още преди някой от актьорите да е излязъл на сцената вниманието бе привлечено от мистериозен, ехиден, но все пак закачлив глас. Малката игра с публиката, която той създаде развесели децата и ги предразположи към това да насочат цялото си внимание към сцената, да стаят дъх и да посрещнат актьорите както подобава.

Спектакълът започва ритмично с етюд на злата Хала. Осветлението променя цвета си в ярко червено и зад опънатата хоризонтално завеса, също в червен цвят, виждаме изцъкленият ѝ поглед и шипестата ѝ опашка. С това Халата доста внушително завзема сценичното пространство и благодарение на изработката на куклата и доброто кукловодене този етюд изглеждаше реалистичен и леко страховит. Актьорите разказват историята, довела княз Ясен до това да търси своята Неродена ,,от дъжд и вятър сътворена“ мома чрез рап песен. Приключението, прeз което князът трябва да премине е породено от пророчеството на Халата, която преобразена като баба отправя към момчето. Тя иска да отмъсти за стореното от неговия баща към нея от преди двадесет години и за целта изпраща пречки по пътя на Драгодановия син в лицето на Караконджула и Песоглавеца По пътя към целта той се сблъсква със сянката Явина, която е в плен на Халата. Тя вместо да му пречи му помага с безценни съвети, които успяват да го избавят от хитростите на врага.

Князът успява да намери девойката, но злата Хала я пленява и се превъплъщава в нея. Тя обаче успява сама да влезе в собствения си капан като от студенокръвна и изпълнена с гняв се превръща в копнееща за любов душа. Влюбва в момчето и това я променя. Той обаче успява да разкрие измамата благодарение на това, че изрича името на Халата, което Явина по-рано му бе разкрила. Това му помага да види истинския ѝ облик, а по-късно се среща и с истинската Неродена мома, която ще внесе мир сред народа и сред душата на княза. 

Куклите, с които актьорите така прецизно и понякога в тандем боравят са детайлни и изразителни. В представлението можем да срещнем нежни и ефирни естрадни кукли, каквито са Ясен и Омая, ръкавични – Халата, преобразена като Баба и Песоглавеца, и мимиращи кукли като Халата и Караконджула. Образът на сянката, ,,пръкнала се от кръвта на невинната душа“, Явина, е много точно пресъздаден от нейната маска. Голямо бледо лице, с чисти, но много тъжни черти, които се преливат с кърваво червен плат, излизащ като огън покрай нея.  Тя, както и останалите кукли и сценографията са дело на Наталия Гочева. Не само куклите, но и средата на представлението впечатлява с магичността и внушителните елементи, от които важна част е осветлението. То подчертава с червени и зелени тоналности на светлината сцените на гняв, злорадство и пъкленост, а синкави и бели са сцените с доброта и любов. 

,,Ясен и Омая“ е представление, което заслужава да се види не само от малки, но и от големи зрители, за да им покаже и напомни, че ,,най- голямата омая“, това е любовта.

„Малката книжарница“ – Драматичен театър – Ловеч

  В свят, в който книгите са все по-рядко търсени, двама души отварят малка книжарница. Крум и неговият приятел споделят голямата си любов към книгите, като превръщат мястото в уютна обител, където всеки може да изпие по чаша вино над страниците. Там се крие и една ценна реликва – първо издание на „Великият Гетсби“ с лично посвещение от автора. Макар и все още никому неизвестна, Малката книжарница има амбицията да се популяризира. Действието започва с разговор относно представянето на нова книга, което се отменя именно поради непопулярността на мястото. Докато Крум се чуди как да организира някакво социално събитие, с което да промени това, вратата се отваря с трясък.

Под звука на златисти токчета и балкански ритми нахлува блондинка в леопардова рокля. С пренебрежение към заобикалящата я обстановка започва да се разпорежда с книжаря, като го убеждава да организира детски рожден ден. Нуждата от социално събитие, което да привлече вниманието на обществото към мястото, го принуждава да приеме. Не след дълго в книжарницата влизат още две жени, абсолютни опозиции в своята естетиката.Едната е корпоративна бизнес дама с по-скоро мъжка доминантност в поведението, свикнала да се бори наравно с мъже в средата си на развитие. Другата е нежна италианка, която на развален български започва да се възхищава на ценностите в помещението. Докато строгият тон и костюмът на едната по-скоро отблъскват, то нежната рокля в земни цветове и тихият глас на другата привличат. Лутащ се между двете, Крум създава впечатлението за типичният срамежлив мъж, чийто живот минава основно в четене.

В този момент блондинката се завръща, търсейки своя телефон. С динамика, нетипична за книжарниците, събитията се задвижват. Книжарят открива липсата на „Великият Гетсби“, припряно заключва вратата и обвинява в кражба клиентките. В краткотрайна разпра блондинката се сдобива с ключа и в опита си да отключи чупи ключа в бравата. Четиримата герои остават затворени и започват да разглеждат изборите в живота си. На преден план излизат техните различия и възможностите за потенциална промяна пред всеки от тях. Искри на любов припламват между Крум и всяка от девойките. Проблемите обаче не спират дотук. В очакването на ключаря откриват, че тоалетната е неизползваема, виното свършва, а майката на мъжа не спира да звъни и да го притиска да се прибере. Следва типичното балканско развитие – „момчетата“ на мъжа на русата девойка трошат витрината и всички са свободни. Кариеристката е уволнена по телефона заради забавянето си, а италианката се оказва жената на нейния шеф. Подобни обрати поддържат динамиката на представлението, което въпреки своя стереотипен характер искрено забавлява публиката.

А какво става с изчезналата книга? След поредното телефонно обаждане се разбира, че партньорът на Крум я е дал за изложба и е пропуснал да каже. Трагикомично е колко неприятности предизвиква пропуснатото споменаване за преместването на една вещ! А какво става с любовта, без която подобно произведение не може? А с развитието на Малката книжарница? На тръгване италианката урежда събиране, с цел да се привлече вниманието върху мястото, като дори поема щетите от „освобождаването“ им. И когато сякаш всичко се нарежда изведнъж се завръща младата бизнес дама. С ирония виждаме как смутеният книжар заявява при поредното позвъняване на майка си, че все пак няма да се прибере. Светлините падат, когато двамата пристъпват един към друг, отъждествявайки вечната класика, че все пак противоположностите се привличат.