Пиесата на Стефан Цанев „Мистерия с кон“ разказва историята на няколко огладнели за храна и свобода души. Както в много други значими български драматургични произведения – действието се развива именно в една стара дървена кръчма, превърнала се в дом за онези скитащи персонажи, останали съвсем сами.
В тази въпросна кръчма обаче няма алкохол, няма и храна – има мечти и глад. Мечти за едно по-различно и далечно време, което може би никога няма да дойде. Героите в тази история са свикнали да съществуват в своята малка пустош, самите те споделят как всичко постепенно е опустяло – селото, училището, църквата.
Абсурдните ситуации и разговори се търкулват едни след други, което успява да замаскира поне за кратко отчаянието и отминаващата надежда във всеки един от персонажите: О. З. Полковник –Кирил Ефремов, Попът – Георги Спасов, Кръчмарят – Теодор Елмазов, Циганинът – Светлозар Начев, Учителката – Елена Атанасова и Лудият – Александър Григоров.
Немотията и липсата на каквито и да е материални блага невинаги е способна да прекърши човешката воля и дух, особено когато в съзнанието ни има останало място за някоя и друга мечта, независимо дали малка или голяма, или просто за един кон.
Образът на коня се превръща във фигурата, която има силата да пренесе нашите герои през различни исторически епохи и географски ширини, така както талантливите актьори от Сатиричен театър „Алеко Константинов“ пренесоха своята публика в едно на пръв поглед миниатюрно и бедно пространство, изпълнено от блянове, истории, музика и смях.
